Смелостта да бъдеш себе си
“Иска ми се да бях имал смелостта да живея живота си верен на себе си.”
Това е едно от най-честите прозрения на хората в края на живота им. Увлечени в ежедневната рутина обикновено пропускаме да се обърнем навътре към себе си и да се запитаме как се чувстваме наистина, от какво имаме нужда, действията ни в хармония ли са с дълбоките ни убеждения. Живеем ли живота си, верни на себе си - автентично, истински, или живеем според очакванията на близките ни и не толкова близки хора?
Какво всъщност означава да живея верен на себе си?
Същността на личността ни се състои от представата, която имаме за нас самите, основните ни ценности и вярвания, мотивацията ни, както и нашите мисловни и поведенчески модели. Тези елементи, макар и да търпят развитие, остават сравнително постоянни във времето. Някои примери са: какви са приоритетите ми (кариера, семейство, добър външен вид, приятелски кръг и т.н.), кои черти на характера ми са силно изразени (например лоялност, трудолюбие, любознателност...), какви са силните и слабите ми страни, какво ме мотивира толкова, че да стана с удоволствие от леглото сутрин, усещам ли принадлежност към определена националност, религия или друга група от хора и други.
Да “се срещна” със себе си, за да живея пълноценно
Обикновено познаваме себе си в някаква степен - наясно сме с повечето неща, които обичаме да правим, с (някои от) житейските ни приоритети, с част от личностните ни характеристики. Но да достигнем до дълбоките ни нужди, убеждения и движещи ни мотиви, до ядрото на личността ни, е процес, който изисква време и целенасочени усилия.
“Пътуването” навътре в опознаване на себе си си струва - редица изследвания сочат, че когато живеем автентично - в унисон с истинския ни Аз, усещаме удовлетвореност, щастие и спокойствие, имаме по-ниски нива на стрес, формираме по-реалистична и стабилна самооценка, създаваме по-пълноценни отношения с хората около нас. И в крайна сметка - след много години в края на живота си ще можем да си кажем “Имах щастлив и пълноценен живот, точно такъв, какъвто го исках.”
Чувствата - царският път към вътрешния ни свят
Един от начините да разберем повече за себе си, т.е. да повишим самоосъзнатостта си, е да обърнем внимание на чувствата си. Може би звучи парадоксално, но повечето хора не чувстват чувствата си - не си дават сметка какво точно изпитват и какво го е провокирало.
Защо не обръщаме внимание на чувствата си?
Това е така основно по три причини. Първо - механизмът, по който чувствата работят, няма за цел да останем дълго в тях - те възникват, за да стимулират движение - приближаване към нещо, което ни харесва и отдалечаване от нещо, което не ни харесва. На английски език думата, която отговаря на българската дума "чувство", е "emotion" и произлиза от "to move" - "да се движа". Втората причина е социализацията ни - да сме сдържани, да не показваме емоциите си, е социално желателното поведение. На трето място - чувствата ни обикновено са дискомфортни - отрицателните емоции са болезнени, а положителните често се съпътстват от усещане за уязвимост.
Да се научим да забелязваме чувствата си и да ги преживяваме пълноценно обаче е един от най-ефективните начини да открием истинския си Аз, защото именно дълбоките ни вярвания и нужди определят начина, по който дадена ситуация ще ни накара да се почувстваме.
Какво чувствам и какво чувствам към чувството ми
Първични и вторични емоции
Още един фактор усложнява задачата да повишим осъзнатостта си за това какво изпитваме. Много често в един и същи момент изпитваме няколко емоции, част от които са първични - възникват като реакция на ситуацията, в която сме, а друга част са вторични - възникват като реакция на първичните чувства.
Например ако, докато шофирам, пред колата ми изскочи пешеходец, първичният ми емоционален отговор е страх - стряскам се и моментално "се задвижвам" от това чувство - променям курса на колата. Вторичното усещане е гняв - ядосан съм, че съм се уплашил. Още един пример - мой близък е решил да живее в друга страна. Тъжен съм, че няма да се виждаме толкова често; раздразнен съм, че съм тъжен.
Често емоциите, които показваме на другите, са вторичните, защото първичните са съпътствани от по-силно чувство на уязвимост. Това в дългосрочен план обикновено ни дистанцира от близките ни и, ако не си позволим да бъдем честни със себе си или не успеем да си дадем сметка за първичните ни емоции, може да доведе до тревожност, депресия, гневни изблици и цялостно усещане сякаш "не се чувствам добре в кожата си".
Да почувствам чувствата си
Чувствата "живеят" в тялото ни (което представлява поредната трудност да се срещнем с тях предвид съвременната нагласа, че умът е по-значим от тялото).
Нека си припомним усещането да сме на изпит. "Извадете по един бял лист" - ни кани учителят, за да започнем тестването. Какви усещания в тялото буди това? Може би коремът ми се свива. Може би гърлото ми се стяга. Може би дишането ми става по-плитко и учестено. Или усещам напрежение в главата. Ако ми е много важен изпит дори може да се появи треперене. Често реакцията ни е максимално бързо да се разсеем от тези дискомфортни, дори болезнени усещания - да пийнем вода, да се пошегуваме, да омаловажим изпита, да изкритикуваме задачите.
Но ако положим усилие да се фокусираме върху тези усещания, ще можем да разберем малко повече за истинските ни (първичните) чувства и да адресираме дискомфорта ни, като се погрижим за емоциите ни и в крайна сметка за нас самите. Например: "Ох, сякаш имам буца в гърлото, коремът ми се сви, чувствам се замаян (телесни усещания)… Много ме е страх как ще се справя (емоция). Този изпит е важен за мен - ако се проваля ще изглеждам като идиот в очите на другите и те ще ми се подиграват (застрашено усещане за общност - една от дълбоките потребности, която имаме). Но сега като го обмислям - едва ли един изпит ще промени чак толкова мнението на близките ми за мен.”
Усещания в тялото
За повечето хора е трудно да забелязват усещанията, свързани с емоциите, в тялото си, тъй като това е умение, което рядко се използва. И подобно на мускул в тялото, който обикновено не натоварваме - когато започнем, изисква допълнително усилие и концентрация.
Един от начините да “тренираме” този мускул и да усетим как всъщност работи, е да отделим малко време и да се фокусираме целенасочено върху усещанията си.
Ето как:
Какво усещате в тялото си в момента?
|
Ако направим това наблюдение над телесните си усещания няколко пъти, постепенно ще започнем да забелязваме как емоциите се проявяват в тялото ни - как се усещат “пеперудите” в корема при вълнение, стягането в гърдите при гняв, пресъхването на устата при страх, осезаемото отпускане на цялото тяло в прегръдката на любим човек, усещането за пълнота в гърдите при гордост или за празнота, когато някой ни липсва.
Назоваване на чувствата - емоционален речник
Понякога можем да забележим усещането в тялото, но не можем да назовем емоцията, с която това усещане е свързано, особено ако тази емоция ни изглежда неприемлива. Всъщност няма добри или лоши емоции - всяка от тях има някаква функция за нас, опитва се да ни предаде послание от дълбините на личността ни. И макар и често некомфортно или дори болезнено, е добре да им обърнем внимание, защото, искаме или не, те, както вече споменахме, задвижват живота ни.
Нека разберем в каква степен имаме осъзнатост за това как се чувстваме със следното упражнение:
|
За да можем да отговорим на тези въпроси имаме нужда от подходящите думи, с които да назовем чувствата си - които думи са изненадващо разнообразни и с фини оттенъци. Ето част от тях:
Радостен доволен благодарен оптимистичен очарован удовлетворен еуфоричен вдъхновен развеселен впечатлен облекчен жизнен игрив тържествуващ увлечен развълнуван | Гневен раздразнен изнервен недоволен огорчен възмутен отегчен погнусен агресивен враждебен рязък разочарован ядосан безмилостен непримирим арогантен | Тъжен безпомощен апатичен отчаян засрамен виновен изморен съкрушен носталгичен потиснат самотен разстроен меланхоличен обезкуражен окаян песимистичен | Уплашен предпазлив смутен неспокоен напрегнат изумен паникьосан безсилен разтревожен втрещен скептичен обезпокоен плах смаян колеблив нервен |
👉 Изчерпателен речник на думите за емоции в българския език може да бъде намерен тук: http://training-center.bg/wp-content/uploads/2013/02/rechnik.na_.chuvstvata.bg_.pdf .
Пътуване към себе си
И така, след като се научим да забелязваме усещанията в тялото си и да назоваваме чувствата си, можем да ги свържем с мислите си - да обърнем внимание кои мисли ги провокират, дали тези мисли наистина отговарят на реалността и ако да - какво можем да направим, за да живеем по-удовлетворяващ, във вярност към себе си живот.
Този процес изисква усилие и концентрация, но си струва. Някои начини да помогнем на себе си в това пътуване навътре са - да поговорим с приятели, на които имаме доверие; да практикуваме йога и майндфулнес; да си водим дневник на “усещания - чувства - мисли”, да работим с психотерапевт, разговорите с когото имат за цел именно повишаване на самоосъзнатостта.
И в крайна сметка - да бъдем смели да живеем живота си, верни на себе си.
Comments