"На среща" с нашето вътрешно дете
Напоследък често чуваме за образа на вътрешното дете. Но знаем ли достатъчно за него: как изглежда, колко е голямо, всеки ли го има, какво представлява и какво иска от нас? Концепцията за вътрешното дете често се използва в терапията, за да ни помогне да разберем и излекуваме нерешените емоционални въпроси от детството.
Образът или архетипът на вътрешното дете се съдържа в онази част на нашето психично пространство, която съхранява детското ни Аз - нещо като вътрешен контейнер с емоциите, спомените, вярванията и убежденията ни за света. То представлява онзи аспект от личността ни, изпълнен със спонтанност, игривост, енергия и креативност. Тази лъчиста част от нас, която иска да сияе и да прегърне живота. Истината е, че нашето вътрешно дете остава до нас през цялото ни съществуване и значителна част от лечебния процес е срещата с него и работата по неговата интеграция в психиката ни на възрастни.
Няколко концепции за вътрешното дете
В източната духовна традиция “живото дете в нас” означава, че по рождение притежаваме качества като движение, любопитство, креативност, спонтанност.
Швейцарският психиатър и психоаналитик Карл Юнг е считан за първия автор на термина "вътрешно дете". Архетипът на божественото дете е един от многото, дефинирани от Юнг. Ролята на юнгианската психотерапия е да излекува това вътрешно дете.
Алис Милър, също швейцарска психоложка, световно призната за работата си върху насилието между родители и деца, казва, че “Когато вътрешното дете на възрастния стане свободно, човек открива източниците на своите жизнени сили”.
Американският психолог Ерик Бърн, създател на Транзакционния анализ, смята, че в нас обитават едновременно три психологически същности: Аз-Дете, Аз-Родител и Аз-Възрастен, които се активират в психиката ни в различни ситуации.
Как да разпознаем болката на вътрешното дете
Как да разберем, когато нещо не е наред с вътрешното ни дете? Чрез емоциите, които изпитваме. Те са нашият верен компас, нашата навигационна система, през която вътрешното дете непрекъснато общува с нас. След като сме срещнали, разпознали и приели своята малка, невинна вътрешна версия, много по-лесно е да инициираме диалог и да имаме осъзнатост за нейните неудовлетворени или накърнени потребности.
За да се ориентираме по-добре, можем да проследим за някои от симптомите на травмираното вътрешно дете:
Опити за самосаботаж
Когато тревожността и страховете станат обичайните ни състояния
Склонност към различни видове пристрастявания (алкохол, наркотици, хазарт, секс, телевизия, социални мрежи, храна и дори взаимоотношения)
Перфекционизъм
Неспособност да понесем разочарование или провал
Стремеж към постоянна ангажираност и работохолизъм
Регулярна неспособност за организиране на времето
Неумение да регулираме емоциите си
Когато избягваме определени ситуации или хора
Как да се погрижим за вътрешното дете
Докосването до вътрешното дете не е лека задача понякога. Но добрата новина е, че не е нужно да поемаме на това пътешествие сами. Често свързването с вътрешното дете предизвиква дискомфорт или извиква болезнени емоции и работата с терапевт може да ви подкрепи в това ценно изследване на себе си.
Връщането към миналото и изцелението на вътрешното дете може да изглеждат нелогични или непосилни понякога. Но точно тогава, когато сме заседнали в негативна спирала, да направим крачка назад е най-благодатният начин да продължим напред към място на изцеление.
Терапевтичните подходи и практики с фокус върху работата с вътрешното дете включват различни техники:
👉 Визуализация
Вземете своя детска снимка, за предпочитане преди 7-годишна възраст, и я съхранявайте някъде близо до вас - например в портфейла или на бюрото си. Така тя ще ви напомня за вътрешния глас на детето, което е част от вас.
👉 Водене на дневник
Можете да общувате и писмено с вътрешното си дете, като водите дневник, описвайки преживяванията си. Или му напишете писмо, попитайте го от какво има нужда, какво чувства, кое би го направило щастливо.
👉 Вътрешен диалог
Общувайте регулярно със своето вътрешно човече. Играйте с него, заведете го на разходка, попитайте го какво би искало да направи в настоящия момент. Купете му сладолед и не забравяйте да му казвате, че го обичате.
👉 Медитация и дихателни практики
Открийте място, където да се разположите спокойно, необезпокоявани, за около 10-15 минути, затворете очи и направете няколко релаксиращи, дълбоки вдишвания и издишвания. Или се потопете за няколко минути във водена медитация или йога нидра.
Приказка за щастливото вътрешно дете или как да запазим детското в себе си
Всъщност фразата “запази детското в себе си”, която чуваме винаги на 1 юни (а и не само тогава), е само метафоричен код, който ни насочва да се превърнем в родители на самите себе си, грижейки се за своето вътрешно дете и неговото щастие и блаженство.
Не сте сигурни откъде да започнете? Работата с вътрешното дете може да изглежда малко плашеща. Добрата новина е, че тя доста напомня на грижата за себе си. По същество работата с вътрешното дете се състои в това да си станем свой любящ родител и въплъщава така наречената идея за “reparenting”. Става дума за нежно отношение към себе си, за осъзнаване на мислите, чувствата и личните нужди, както и внимателен опит за изцеление на всяка болка, която сме преживели в детството.
Успехът, спокойствието и щастието ни се крепят на процеса по интегриране на вътрешното ни дете и сдобряването с него. То очаква от нас да го валидираме, признаем, чуем, да откликнем и най-сетне да го приемем такова, каквото е. Да го отпразнуваме като неотменно ценна част от нас. А когато възстановим моста между нас и своето вътрешно малко човече, то ще започне да разкрива все по-голяма и бляскава част от себе си. Когато отказваме да го чуем, блокираме цели части от личността си и започваме да ги отцепваме. Ако сте изпитвали творчески блокаж, например, то това по всяка вероятност е работа на сърдитото малко човече, което сте отказвали да чуете и забележите. Обърнете му внимание и реките на креативността ще зашумят отново.
Ако не се чувствате сигурни как да се отправите на това пътешествие, наречено опознаване на вътрешното ви дете, обърнете за консултация към специалист и терапевт, който ще ви помогне да плавно и безпроблемно да намерите вашето решение.
Comments