Онова мрачно животно депресията
Много често в ежедневието подхвърляме репликата “Оххх, в депресия съм!” в разговори с приятели и близки, но сякаш не си даваме сметка за истинското лице на депресията и нейното мрачно съдържание.
Всъщност тя е широко разпространено психично състояние, което засяга милиони хора по света и ги залоства в капана на тъмнината и опустошението. Често депресивното състояние се съпровожда и от дълбоко чувство за безсмислие, загуба на цел и екзистенциална празнота, което засилва усещането за болка и отчаяние у страдащия. Депресията е нещо повече от временен пристъп на тъга, тя е изтощителна психична кондиция, засягаща редица аспекти от живота на човека.
За да илюстрираме мащаба ѝ, ще споменем негативната статистика, че само в рамките на една година около един милион души в Австралия страдат от депресия. Всяка шеста жена и всеки осми мъж изпитват депресия в даден момент от живота си. Добрата новина е, че тя е лечима и съществуват ефективни методи за третирането ѝ.
Депресията често може да остане неразпозната и да продължи с месеци или дори години, ако не се лекува своевременно. Изключително важно е да се потърси подкрепа на по-ранен етап, тъй като адекватното и навременно лечение действа по положителен начин на възстановяването. Нелекуваната депресия може да има редица негативни ефекти върху живота на човека, включително сериозни проблеми в отношенията с околните и семейството, трудности при професионалната реализация, както и проблеми с пристрастяване към наркотици и алкохол.
Клинична картина и симптоми на депресията
Преведено на клиничен език, депресията представлява вид разстройство на настроението (още се нарича афективно разстройство). Мартин Селигман, известен американски психолог и писател, я нарича „настинката“ в психиатрията, тъй като е сред най-често поставяните диагнози в световен мащаб. Това обаче съвсем не означава, че психолози, психиатри и клиницисти са на едно мнение относно етиологията и лечението ѝ, напротив.
Депресията въздейства на начина, по който хората мислят, чувстват и действат. Тя затруднява справянето с ежедневието и пречи на ученето, работата и взаимоотношенията. Човек може да е депресиран, ако в продължение на повече от две седмици се е чувствал тъжен, потиснат или нещастен през по-голямата част от времето или е загубил интерес или удоволствие от повечето от обичайните си дейности, както и ако е имал няколко от признаците и симптомите в списъка по-долу. Важно е да отбележим, че всеки изпитва някои от посочените симптоми от време на време и това не означава непременно, че човек е депресиран. По същия начин не всеки, който изпитва депресия, ще има всички тези симптоми:
Раздразнителност
Чувство за вина, безнадеждност или безпомощност
Загуба на интерес към неща, които преди са ви радвали
Умора или липса на енергия
Забавяне на физическата активност
Проблеми с концентрацията
Промени в апетита или теглото
Физически оплаквания, които нямат ясна причина
Мисли за смърт или самоубийство
Теории за депресията
Депресията е психично състояние, за което няма единодушие в света на психологическите теории. Различните школи и терапевтични модалности я разглеждат от перспективата на своите разбирания и учения, а школите в психологията са безкрайно много. Ето защо ще се спрем само на няколко от тях.
Мартин Селигман и заучената безпомощност
През 1974 Мартин Селигман описва депресията като заучена безпомощност. Той смята, че тя се отключва, когато човек приеме своите опити да избегне негативните ситуации за безсмислени. В резултат той избира да остане пасивен и предпочита да изтърпява различни неприятни стимули дори когато бягството от тях е напълно възможно.
Според Селигман човек развива депресия вследствие на своята заучена безпомощност, която го кара да вярва, че не може да влияе на заобикалящата го среда. Селигман обаче не разглежда ролята на мислите, тоест не взима под внимание когнитивния аспект на афективното разстройство, което е сериозен пропуск според критиците на теорията му. Затова по-късно той добавя този компонент към своята теория.
Блатото на душата: юнгиански подход към депресията
Юнгианският подход към тревожността и депресията се различава от конвенционалните методи по това, че конвенционалната терапия третира тревожността и депресията като проблеми сами по себе си. От юнгианска гледна точка те са по-скоро симптоматичен израз на цялостен дисбаланс в личността. Карл Юнг казва: "Човек не може да лекува психиката, без да се докосне до човека и живота като цяло, както не може да лекува болното тяло, без да се съобразява с всички негови функции." Така апелът на Юнг е да погледнем на депресията холистично, без да изолираме един или друг аспект, а поставяйки фокус върху цялата личност на страдащия. Той разглежда депресията като симптом за нещо по-голямо и глъбинно в личността.
Ако ни измъчва тревожност или депресия, това вероятно е симптом на инфекция, само че инфекцията е психогенна, обикновено произтичаща от дисбаланс в съзнателната ни нагласа към света. Психологическото равновесие може да бъде възстановено само когато интегрираме основните несъзнателни съдържания, които отново се изразяват симптоматично като тревожност или депресия.
Но как да стигнем до тези основни съдържания според юнгианската аналитична парадигма? Първо, обръщайки внимание на чувствения тон на нашите настроения. И второ, чрез внимателно наблюдение на сънищата ни, тъй като Юнг много работи през анализа на сънищния материал на своите пациенти.
Вземайки предвид концепцията на Юнг за психологията, ние работим с тревожността и депресията като с прояви на психична енергия, жизнена енергия, която Юнг нарича либидо. Това е енергията, от която се нуждаем не само за ежедневния си живот, но и за да реализираме пълния си потенциал като човешки същества. От енергийна гледна точка, при депресия жизнената ни енергия потъва надолу в несъзнаваното, сякаш е избягала от нас. Либидото обаче никога не се губи; то просто попада в капана на някой наш комплекс, дълбоко запокитен в нашето несъзнаваното. Юнгианската аналитична психология вярва, че можем да възстановим жизнеността си (своята либидна сила), като обърнем внимание на сънищата си, защото те ни показват в символична форма лечебното решение на проблема.
Логотерапия: остров на смисъл насред отчаянието
Логотерапията е терапевтичен подход, разработен от Виктор Франкъл, който предлага ценни прозрения и стратегии за намиране на смисъл и преодоляване на предизвикателствата, свързани с депресията. Тя ни приканва да разберем взаимодействието между депресията и загубата на смисъл, за да се отправим на пътешествие към себепознанието. Логотерапията вярва, че ролята на терапевтите е да служат като фасилитатори, а не като авторитетни фигури за пациента. Те помагат на хората да идентифицират силните си страни, страсти и ценности, давайки им възможност да разработят смислен план за действие, за да преодолеят депресията и да преоткрият мисията и посоката в живота си.
Логотерапията, разработена от Виктор Франкъл, представлява лъч светлина в мрака на депресията и загубата на смисъл. Франкъл, австрийски психиатър и оцелял от Холокоста, подчертава значението на намирането на цел като ключов фактор за психологическо благополучие. Той е забелязал, че хората, които намират смисъл и в най-трудните обстоятелства, са по-добре адаптирани да издържат на страданието и да намират надежда.
Логотерапията се опира на вродената "воля за смисъл" – дълбокото желание на хората да открият мисията в живота си. За логотерапията търсенето на смисъл от всеки човек е уникално и се ръководи от неговите ценности, убеждения и личен опит. Този подход ни кани да изследваме трите пътя към смисъла: целенасочена работа, взаимоотношения и любов и отношение към страданието – така можем да култивираме обновено чувство за цел и да преодолеем хватката на депресията.
Преоткриване на целта: трите пътя към смисъла в логотерапията
👉 Целесъобразна работа
Ангажирането със смислени и продуктивни дейности е жизненоважен път към намирането на цел. Целесъобразната работа се простира отвъд конвенционалната заетост и обхваща всяко начинание, което допринася за личното израстване, обществото или благосъстоянието на другите.
👉 Взаимоотношения и любов
Човешката свързаност и автентичните взаимоотношения играят решаваща роля за намирането на смисъл. Изграждането на дълбоки връзки, насърчаването на емпатията и участието в актове на любов и доброта осигуряват дълбоко чувство за цел. Смислените взаимоотношения позволяват на хората да изпитат чувство на принадлежност, подкрепа и споделени ценности, което подхранва тяхното благополучие и устойчивост.
👉 Отношение към страданието
Логотерапията учи, че дори пред лицето на страданието може да се намери смисъл. Тя насърчава индивидите да променят гледната си точка и да възприемат нагласа за устойчивост и растеж. Чрез преосмисляне на преживяването на болката и несгодите човек може да трансформира своите борби във възможности за личностно развитие и намиране на смисъл в научените уроци.
Колкото и гъст да ви се струва понякога мракът около вас (или ваш близък със симптоми на депресия), не забравяйте, че не сте сами в това преживяване. Обърнете се към терапевт или друг специалист по психично здраве, който ще бъде до вас в това лично пътуване към себе си.
Comments